Породи

През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.

Отличава се със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. "шалче в ухото"). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен.
Герман Рекс
виж още За родоначалник на породата се смята котката, наречена Лемхен, която била родена във ветеринарната клиника Бух в Берлин през 1957 г. Първоначално била кръстосвана с обикновени котки, а по-късно - с нейните собствени синове. По-късно я кръстосали и с котки от английските породи девон рекс и корниш рекс. На международна фелиноложка изложба за първи път котки от породата били показани през 1970 г. През следващите години няколко котки от тази порода били експортирани на северноамериканския континент, където също дали потомство с вълниста космена покривка. Разделянето на германския рекс като отделна порода от другите рексови котки станало през 1967 г. от английските котешки асоциации, а от американските - едва през 1979 г. Породата е официално регистрирана и от другите международни организации.
Манкс
виж още Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?
Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка.
Шотландска клепоуха котка
виж още Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съобщава, че в Китай, където климатът е много мек, се срещат котки с клепнали уши. Един век по-късно моряк, завърнал се от Китай с клепоуха котка твърдял, че там има много такива котки, които китайците отглеждали за храна.
Японски бобтейл
виж още Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.
Ориенталска котка
виж още Ориенталските късокосмести породи произхождат от сиамските котки, поради което имат известна прилика с тях (по екстериор и темперамент), но се отличават по обагрянето на очите. Характерна особеност при тях са яркозелените очи (без жълт оттенък), като яркосини очи имат само белите ориенталски котки. Представителите им се отличават с елегантност и изящност. Днес ориенталската късокосместа котка официално е призната от всички котешки асоциации, в стандарта на които, котките се отличават помежду си предимно по окраската на космената покривка.
Норвежска горска котка
виж още Норвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки.
Персийска котка
виж още Персийската котка е най-популярната порода в последните няколко десетилетия. Нейните представители са най-многобройни на изложбите и лидери в годишните рейтинги на Европа и Америка - най-известната и желана за притежаване порода. Тя има тих, покорен нрав. Персийската котка е идеална за отглеждане като домашен любимец, излъчваща приятно, мирно впечатление, идеална компаньонка.
Европейска късокосместа котка
виж още Европейските котки започнали обособяването си като порода още от римско време. Когато през 70-те години на миналия век в Англия започнали да се провеждат фелиноложки изложби, селекционерите обърнали внимание преди всичко на местните туземни котки и започнали селекционна работа с тях още от 1870 г. В първата специализирана книга, датираща от 1889 г., те вече били описани под името британски късокосмести котки. След този период обаче били изместени от станалите по-пулярни и ефектни персийски и сиамски котки. През 1892 г. на лондонската фелиноложка изложба за първи път били демонстрирани тигрови европейски късокосмести котки, които на фона на пищните персийски котки останали незабележими за вниманието на публиката.
Мейн Куун
виж още Породата е създадена в САЩ през 1860 г. чрез кръстосване на продуктивните американски фермерски котки с турски ангорски и безпородни късокосмести котки. Наименованието е съчетание от името на американския щат Мейн, както и с приликата с козината и муцуната на американската миеща мечка енот (англ. coon). Отличава се с едри екземпляри (мъжкарите достигат понякога до 10-15 кг, а женските - до 5-8 кг).
Сиамска котка
виж още Характерно за сиамската котка е, че тя е темпераментна (сашвиничен тип) и умна (отлична памет), както и пословично любопитна. Много типично за нея е високата и груба интонация на гласа й, която е особено подчертана в периода на разгоненост и когато е недоволна. Тя е много чувствителна, което изисква спокойствие и внимателно отношение.В сравнение с котки от други породи, тя не понася шума - суматохата и шумният живот я травматизират. Смята се, че сиамските котки приличат на кучетата по отношение на дресировката -могат да се научат да се премятат по команда, да откриват и донасят предмети, както и да се движат на повод с каишка при разходка.
Кимрик
виж още Породата е наречена в чест на древните келтски племена, населяващи британския остров Уелс - кимерийците, а освен това Суmric на англ. означава уелски. Както менската безопашата котка, кимрик е създадена по естествен път и е известна още отпреди няколко столетия. Дългата космена покривка от тази порода се е появила в резултат на мутация от менкса. Според някои изследователи през XVI в. чрез търговски кораби от Далечния изток били докарани азиатски безопашати котки на остров Мен в Ирландско море. На острова котките се кръстосвали и размножавали в продължение на векове, като се раждали не само късокосмести, но и дългокосмести котки. Благодарение усилията на канадеца Блей Райд Уелш и американеца Леели Фолдсейк, които се заели със селекционирането на дългокосместата безопашата котка, в Канадската асоциация на любителите на котки през 1976 г. бил създаден стандарт на породата кимрик, който бил необходим за участие във фелиноложки изложби.
Регдол
виж още Породата е създадена през 1960 г. в Калифорния (САЩ). Произхожда от една бяла синеока персийска котка с име Жозефина, заплодена от сиамски котарак с име Регед. Бременната персийка била блъсната от автомобил и тежко ранена, но въпреки това тя успяла да роди. В нейното потомство забелязали уникалено качество. Котенцата били толкова спокойни, отпуснати и пасивни, че буквално увисвали в ръката като парцалена кукла - поради тази причина породата била наречена така (от англ. гаgdoll-парцалена кукла). Котетата, като че ли били загубили всякакво чувство за страх и били безчувствени на болка, което ги правило изключително уязвими.
Турска ангорска котка
виж още Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.
Сибирка котка
виж още Породата е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие.
Сомалийска котка
виж още Породата произхожда от спонтанно появили се дългокосмести екземпляри от поколенията на абисинските котки. През периода 1950-1960 г. в потомството на абисинките, получени от американски и канадски любители, били открити много тъмно оцветени дългокосмести котета. Според специалистите това се дължи на съхранен от поколенията рецесивен ген, отговорен за дължината на козината. Чрез сериозна селекционна работа в САЩ и Канада била създадена новата порода, чийто стандарт бил изработен през 1967 г. в САЩ и утвърден през 1982 г. Оттогава Полудългокосместите "абисинки" добили голяма популярност в много страни по света.
Руска синя котка
виж още Руската синя котка има спокоен и уравновесен характер. Тя е ласкава и лесно се привързва към членовете на семейството, но в определени моменти проявява недоверие, особено силно към гости. Проявява особено силно изразен ловен инстинкт. Отличава се с голяма чистоплътност, като полага големи грижи за космената си покривка.
Бурманска котка
виж още Бурманските котки традиционно са кафяви на цвят и с медни очи, но благодарение на селективното им развъждане днес има голяма гама от цветове. Като изключение се срещат и котки със сини очи, което е резултат на смесването със сиамските котки.
Британска късокосместа котка
виж още Британската късокосместа котка е известна също и като британска синя късокосместа, което не е много точно, тъй като едната порода произлиза от другата и е неин подвид. На практика сиво-синкавите на цвят британски късокосмести котки се определеят като британски сини.



Бирманска котка
виж още Приема се, че бирманската котка произлиза от Бирма, където е била обожествявана от местните жреци. Не случайно породата е известна и като „Свещена бирманска котка”.
Абисинска котка
виж още Според окраската съществуват седем вида абисински котки. Традиционно се срещат златисто кафяви представители със черни нюанси. Основата на козината е червено-оранжева или прасковена. Носът е червен, а възглавничките – черни.

Освен тях се срещат и червеникавокафяви котки с розови носове и възглавнички, сиво-сини, светло-бежови и сребристи. Извън тези цветове, които се считат за предпоставка котката да участва в състезания, има абисински котки в „шоколадов” и в светло люляков цвят.

Персийска котка
виж още Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддръжка, за да изглежда добре.
Класификация на котките
виж още Семейство “Котки” е известно на латински, като “Felidae”. Разделено е на 3 подсемейства: Мъркащи котки, Ревящи котки и Гепардови. Всяко семейство е разделено на родове – Мъркащите котки са 18 рода, Ревящите – 3 рода и Гепардовите – 1 род. В семейство “Котки” влизат 37 вида животни сред които гепард, ягуар, леопард, тигър, лъв, пума, рис и т.н.

Котките, които ни интересуват са под-вида “Домашни котки”. Освен тях има още два под-вида - Африканска дива и Евроазиатска дива котки. Трите под-вида са части от вида “Дива котка” , наред с която в рода влизат и Пясъчната, Тръстиковата, Чернокраката и Сивата котки. Последното е важно, тъй като понякога се прави грешката Пясъчната котка например да се поставя на едно ниво с породите Домашни котки, което е много грешно.