Арабски чистокръвен

Арабската чистокръвна порода е най-древната и най-чистата. Счита се за една от най-красивите в света. Развъждана е от бедуините в оазисите между реките Тигър и Ефрат, в земите на днешна Сирия, Ирак и Иран. За мюсюлманите арабският кон бил дар от Аллах, нужен им, за да преживеят в пустинята. Като свещени, тези животни не трябвало да се кръстосват с други (нечистокръвни) и често стопаните им прилагали близкородствено съешаване. Така били закрепени наследствените качества на породата: бързина, издръжливост, устойчивост на глад и жажда в суровите условия на пустинята. Религията повлияла и на външния вид на арабския чистокръвен кон. Мюсюлманите вярвали, че изпъкналото чело е благословено от Аллах, изпънатата шия с изразена холка говори за мъжественост, а високо развятата опашка – за гордост. Арабският кон е участвал повече от всяка друга порода при създаването на културните породи коне в целия свят. През 7-и–8-и век, когато мюсюлманите от Северна Африка атакували тромавите испански рицари, конете им произвели силно впечатление, защото многократно превъзхождали местните. Интересът към арабските коне бързо растял и европейските благородници на всяка цена се стремели да притежават такова животно. Но било изключително трудно – в ислямските страни строго се забранявало изнасянето на коне от там. Но през XV–XVI-и век били внесени много арабски коне в Европа. Започнало подобряването на породите коне чрез вливането на кръв от чистокръвния арабски, което продължава и до днес. Съвременният чистокръвен арабски кон е силен ииздръжлив, непретенциозен и притежава елегантен външен вид. Тялото му е компактно, хармонично, с красиви форми, има добре развита мускулатура и много здрави крайници. По бързина отстъпва само на чистокръвния английски кон, но е много добър на по-дълги дистанции. Съчетава едновременно буйния и уравновесения темперамент, има добър нрав и е пълен с енергия; лесно се поддава на обяздване. Има красиви и леки движения. Развъжда се в много страни и е с широк диапазон на използване: от декоративно предназначение до спортни състезания и племенно използване за кръстосване с по-едри породи за по-голКРЪВТА – ПОЩАЛЬОН В ХРАНЕНЕТО, ДИШАНЕТО И БОРБАТА С БОЛЕСТИТЕ
- За мнозина е неизвестоно, че животните имат различен брой кръвни групи. Например конят е със 7 кръвни групи, магарето – с 3, свинята има 11, а кокошката – 14 кръвни групи.

- Конят има около 30–45 литра кръв, сърцето му тежи 3,5–4,5 кг, при тежковозите е до 6 кг.

- И конете със „синя кръв“ (чистокръвните), и всички останали имат еднакъв състав на кръвта.

Кръвоносната система на коня се състои от централен орган – сърце и от кръвоносни съдове. Сърцето подобно на помпена станция изтласква прииждащата кръв по артериите и разклоненията им към белите дробове и към периферията на тялото. То представлява кух мускул. Надлъжната му ос сочи назад и надолу в тялото на коня. Намира се в лявата част на гръдния кош между 3-о и 6-о ребро. У различните породи големината му не е еднаква – тя е 0,6–1 % от телесната маса. Увеличава обема си при редовно трениране. Това се обяснява с изпомпването на голямо количество кръв по време на напрегнатата работа.

Кръвоносните съдове са артерии, вени и капиляри. Артериите излизат от камерите на сърцето и отнасят кръвта към тялото. Вените носят кръвта в обратна посока – от периферията към сърцето и се вливат в предсърдията. Капилярите са гъста мрежа от най-малките кръвоносни съдове, включени между артериите и вените ...
яма хармоничност и издръжливост на приплодите. Ето снимка