Хелери

ХЕЛЕР
Хелерът е най – масово отглежданата живородна риба (и аквариумна изобщо) с изключение може би на гупата. Известно е, че в аквариумите по света има повече хелери, отколкото в естествените им местообитания.Родът Xiphophorus Heckel, 1848, към който принадлежи хелера е разпространен в Централна Америка – по – точно в атлантическите брегове на Мексико, Гватемала и Хондурас. Различните видове (16 на брой) живеят главно в течащи води – от силните течения на планинските реки до речните устиета. Срещат се и в езера, блата, лагуни и други водоеми с изключение обаче на мочурливите води.


ХЕЛЕР
Hiphophorus helleri
Подсемейство Poesiliinae
Семейство Poeciliidae
Разред Cyprinodontiformes

Хелерът е най – масово отглежданата живородна риба (и аквариумна изобщо) с изключение може би на гупата. Известно е, че в аквариумите по света има повече хелери, отколкото в естествените им местообитания.
Родът Xiphophorus Heckel, 1848, към който принадлежи хелера е разпространен в Централна Америка – по – точно в атлантическите брегове на Мексико, Гватемала и Хондурас. Различните видове (16 на брой) живеят главно в течащи води – от силните течения на планинските реки до речните устиета. Срещат се и в езера, блата, лагуни и други водоеми с изключение обаче на мочурливите води.
Видът Xiphophorus helleri произхожда от южно Мексико и Гватемала. Внесен е за първи път в Европа през 1909г. Гръбеният плавник има 11 – 14 меки лъча, аналния – 8 – 10, а гръдния – 12 – 13. Мъжкият има удължени лъчи в долната част на опашния плавник, образуващи шип (меч). Женската достига дължина до 12см, а мъжкия 8 – 10 без шипа. При естествената форма тялото е маслинено, в горната си част – зелено. Шопът на мъжкия е очертан е черен контур, а отвътре е зелен или жълт, до червен. Гръбния плавник е осеян с редици кафеникави точки. Различните подвидове се различават по формата на тялото и структурата на гоноподиума (аналния плавник на мъжкия). Съществуват над 30 декоративни форми, от които най – разпространени са следните :
- Берлински хелер. Междувидова кръстоска на мъжки зелен хелер с женска червена плата (X.maculatus (Gunther, 1866)). Тялото е червено, изпъстрено с множество черни петна по страните. Мъжките имат къс шип, ограден с наситено черно.
- Черен хелер (Хамбурска кръстоска). Междувидова кръстоска на женски зелен хелер с червена мъжка плата. Люспите й са блестящо зелени с черни ръбове или изцяло черни. Перките са бледи – от прозрачни (безцветни) до оранжевочервени. Шипът е черен.
- Вегетайл хелер. У нас е разпространено побългареното название “Вагдал”. Лъчите на плавниците са черни. Тялото е червено, жълто или зелено.
- Тукседо хелер. У нас е известен като “Тукседов”. Долните части на тялото и лъчите на перките са черни. Останалите части на тялото са червени или зелени.
- Двумечов хелер. В горната част на опашния плавник лъчите оформят втория шип.
- Воален хелер. Лъчите на гръбния плавник са силно издължени известен е още като “високоплавен хелер”.
- Лиров хелер. Опашния плавник има два или три шипа. Гръбният е висок, със силно удължени първи или първи и последни лъчи. Има удължени гръдни и коремни перки и много дълъг гоноподиум. Мъжките са стерилни.
- Зелен хелер – подобен е на естествената форма.
Хелерите са сравнително едри риби, които трябва да се отглеждат в достатъчно големи аквариуми. Оптималното количество вода, необходимо за нормалното развитие на една риба е около 5л. Мъжките са агресивни помежду си и когато са по – малко на брой (2 или 3) в аквариума, най – силният от тях става лидер на стадото и гони и бие останалите. Когато в един аквариум се отглеждат повече мъжки, се установява сложна и непостоянна йерархия и сблъсъците не са толкова чести. Добре е ако аквариумът е гъсто засаден с растения и има достатъчно укрития, за да могат по – слабите мъжки хелери да се крият. Необходима е аерация и филтрация на водата. Оптималните показатели на водата са : t 22 – 26ºC; pH=7,2 – 8,5; dH=8 - 30º; соленост 2 – 5 промила. Най – добре е за подсоляване на водата да се използва морска сол.
Хелерите са всеядни риби. Хранят се с разнообразни живи, сушени и изкуствени храни – обичат тубифекс, дафнии, циклопси, комарени ларви, коретра, артемия и др. необходимо е 40 – 60% от храната да е растителна. За целта може да се използват листа от маруля, елодея и други, които се смесват със сухата храна.
Интересно явление, сравнително често наблюдавано при хелерите е смяната на пола – женски хелери, дори такива, които неколкократно са раждали се превръщат в мъжки. Особено често това се случва при лировите хелери.
Размножаването на хелерите е както при гупите. “Бременността” също трае около 4 седмици. Броят на малките е различен и варира между 50 и 350. Зависи от размерите на женската, условията, в които се отглежда, заплождането – качествено или не и т.н. при женски, които раждат за първи път, броя на малките е по – малък, независимо от размерите на майката. След еднократно оплождане женската може да ражда многократно – 3 – 4 пъти.
Голям бич за любителите на хелери е болестта костия (Costia). По наши наблюдения тя се появява най - често, когато рибите се пренасят от един аквариум в друг (от една вода в друга) и когато се смесят в един аквариум хелери от различни поколения, места и т.н.
Хелерите са мирни риби, подходящи за отглеждане в един аквариум. Винаги можете да ги намерите в специализираните магазини на сравнително ниски цени.
При отглеждане в неволя хелерите живеят до 5г.



Какво мислите за хелерите? Гледали ли сте? А сега гледате ли?