Скален орел

Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80-95 cm, размахът на крилете — 195-220 cm, а теглото — 2,8-6,5 kg.

Среща се в Европа (включително България), Азия, Африка и Северна Америка. Обитава гористи и планински местности.

Скалният орел води усамотен начин на живот. Той е хищна птица, ловува, преследвайки с летене плячката си, ако не успее да я залови до няколкостотин метра я изоставя. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници, като сърни, диви кози, и др.

Най-възрастният известен индивид е живял 32 години в диво състояние, а в плен друг индивид е достигнал 46-годишна възраст.
Скалните орли са моногамни птици. Двойката се задържа стабилна в своята територия, която често има огромни размери. Строи няколко гнезда, едно от които (обикновено най-старото) посещава често, за да почива. Гнездото най-често се намира на скални зъбери, пукнатини и по-рядко по дървета. Характерно е, че за гнездене избират по-ниските участъци на територията си.

Започва да мъти през март или април и мътенето продължава около 43 дни. Мъти само женската, която остава в гнездото още около 5 седмици след като се е излюпило малкото (обикновено едно). След този момент то получава храна веднъж дневно най-често на ръба на гнездото. На осмата седмица малкото вече е напълно оперено и на 80 дневна възраст започва да лети, но остава заедно с родителите си до края на есента. Полова зрялост настъпва на 5-6 годишна възраст.

На територията на България е рядък и защитен от закона вид. От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на нашата страна му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата